Под стряхата на любовта
Омаяна, до теб притихнала лежа
и сгушвам се във думите изречени,
погалена от топлината на гласа.
И от очите ти отново съм обречена.
В светулчената нощ с безброй звезди
ръцете в пеперуди се превръщат.
В целувки палещи и устните горят,
телата с нежна обич се обгръщат.
Въздишките - тела от страстен стон
да притеснят опитват даже и звездите.
Червената луна се скри зад онзи склон,
а там шумят от обичта дори елите.
Притихва вятърът - омайникът стихиен
под стряхата на този дом на любовта,
където с тебе двама сме се скрили
сами и влюбени да срещнем есента.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
Петя, стихът ти е крещяща пролет мила!
