Под стряхата на любовта

13.11.2006 г., 19:02 ч.

Поезия

1004 0 6

Омаяна, до теб притихнала лежа
и сгушвам се във думите изречени,
погалена от топлината на гласа.
И от очите ти отново съм обречена.

В светулчената нощ с безброй звезди
ръцете в пеперуди се превръщат.
В целувки палещи и устните горят,
телата с нежна обич се обгръщат.

Въздишките - тела от страстен стон
да притеснят опитват даже и звездите.
Червената луна се скри зад онзи склон,
а там шумят от обичта дори елите.

Притихва вятърът - омайникът стихиен
под стряхата на този дом на любовта,
където с тебе двама сме се скрили
сами и влюбени да срещнем есента.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.