Nov 13, 2006, 7:02 PM

Под стряхата на любовта 

  Poetry
1060 0 6
Омаяна, до теб притихнала лежа
и сгушвам се във думите изречени,
погалена от топлината на гласа.
И от очите ти отново съм обречена.
В светулчената нощ с безброй звезди
ръцете в пеперуди се превръщат.
В целувки палещи и устните горят,
телата с нежна обич се обгръщат.
Въздишките - тела от страстен стон
да притеснят опитват даже и звездите.
Червената луна се скри зад онзи склон,
а там шумят от обичта дори елите. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Random works
: ??:??