vega666 (Младен Мисана)
1672 14305
28 сент. 2019 г., 20:29  

Под светлината на Венера 

  Поэзия
1894 19 23

Под светлината нощна на Венера

копнея аз за твоята прегръдка.

Сънувам ласките от бившето ни вчера -

върховната и споделена тръпка...

 

Сънувам остров девствен в океана.

Вълни докосващи ни с бели длани.

А после малка и закътана поляна,

където стихнали сме замечтани.

 

Но днес е есен прежълтяваща и блудна.

Напомня тя за вечната раздяла.

Листа прощават се с короните безшумно.

Дървета губят лятната си цялост.

 

Самият бог поглежда албиносно

(безстрастно, със студено безразличие).

Неумолимо трупат високосност

безбройни мигове белязани с безличие...

 

Но втренчен в светлината на Венера,

копнея  пак за твоята прегръдка.

Сънувам ласките от бившето ни вчера -

върховната и споделена тръпка.

 

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасни метафори! Силна образност и дълбочина! Адмирации!
  • Съпреживях тъгата, красотата, топлината, любовта и надеждата на този стих. За мен беше удоволствие да прочета!
    Вълшебна вечер!
  • Мисана! Силата на твоето мерено слово е, че предизвиква размисли и различни гледни точки, и разпалва човешката мисъл към разсъждения. Който умее да борави правилно с метафорите и различните изразни средства, няма как да не постигне това, което желае да изпрати като послание към четящата аудитория.
    За мен най- силен е 4 куплет, който предизвиква различни тълкувания. И колкото са хората, толкова са и разсъжденията.
    Бог е велик! Но понякога и той се „гневи” на миговете белязани с безличие, които пораждат и Неговото албиносна реакция.
    За мен безличието е състояние на „етиолираност".
    Благодаря ти, Мисана, че ме накара да разсъждавам !
  • Няма да се впускам в подробности,правейки анализ на поетичните ти умения, Младене, всеки автор си има свой собствен стил на писане и това го прави уникален. Когато нещо ме подразни, вместо да излея емоционалната си негативност, предпочитам да подмина, така запазвам не само своят вътрешен мир, но и на останалите, но на драго сърце аплодирам всеки, който смятам, че го заслужава. Аплодисменти!
  • Уважаеми колеги!
    "Поезия - дело тонкое". Едни могат да я пишат. Други не. Едни я усещат. Други не. Намирам това за прелестно положение на нещата, а най-вече за самата поезия. Благодаря на всички взели отношение към текста ми - положително или отрицателно. Човек може винаги да научи нещо полезно и от едните, както и от другите. Благодаря ти, Йоана за хубавите слова казани за моето творчество. Дано ги заслужавам. И аз искам да кажа хубави думи за г-жа Йотова. Тя е наистина отличен фотограф. Признавам й го. Що се касае до метафората "Самият бог поглежда албиносно", изненадам съм, че е предизвикала такава трудност у някои. Част от есента е в предверието на зимата, а зимата /както и есента/ е пратена от бог. Следователно той поглежда албиносно, защото зимата се олицетворява от белия цвят. Оттук не следва, че бог е албинос. Както не следва, че ако нещо е зелено то е пролетна гора. Желая на всички ви здраве и успехи. Вие ги заслужавате!

    С уважение: Младен Мисана
  • Стига вече. Чатете си другаде. И не крещете тук. Изтрих коментара с главните букви. И ще изтрия всеки следващ такъв. Независимо на кого е. Мисана може да отговори. Ако иска. Няма нужда от адвокатстване.
  • Защото творчеството му е сто пъти по-хубаво от всичко друго, което съм чела, Валентина. А той няма как да отговори на никакви забележки - пишете му ги на лични, иначе не е справедливо.
  • „Оригиналнечене“ за мен е обида за автор, при когото аз не виждам никакво оригиналнечене. Пишете тази критика на лични, ако сте добронамерени. Иначе е хвърляне на камъни по творчеството му. Той няма как да отговори тук. Или трябва петте коментара на ден да ги отделя, за да се обяснява на недоразбрали читатели? И да се защитава от опит да му се опетни творчеството?
  • Моето мнение призовава да спрете с безцелните нападки! Авторът няма как да отговори тук и не е справедливо. Пишете му справедливата си и добронамерена критика на лични. Иначе ще пиша на админ.
  • Аз ще кажа, че специално при Мисана, винаги всеки образ е зареден с дълбок философски смисъл - стига на човек да му се чете и да му се мисли. Аз много съм чела неговите работи, защото ми харесват и ми е приятно. Никога, никога, не съм попадала на самоцелен образ при него. Нещо повече - при всеки нов прочит стихотворенията ми носят по нещо ново и красиво, затова често ги препрочитам. Друг такъв автор аз през живота си не съм срещала. Отново призовавам - стига провокирахте човек, който няма как да отговори в коментар! Нека му се пуснат коментарите, и тогава критикувайте! Иначе не е честно, нито етично! Иначе е просто безсмислена нападка! Все едно да хвърляте камъни по човек! Друго е да може да се проведе разговор - тогава ако авторът реши, може да обясни какво е имал предвид, как вижда своята метафора, ако иска, може да каже, всеки да чете както му харесва. При положение, че авторът няма как да отговори, много е нечестно да му се поднася критика по този начин...
  • Мисля, че всеки товари тази метафора със свой товар. Не е ли редно Младен да обясни какво е имал в предвид? Аз обикновено имам притеснения и те често се оправдават, че имам впредвид едно, а хората разбират друго. Често не съм се и сещала за него.
  • Явно, албиносният поглед е разбунил духовете. Аз товаря този израз с мои асоциации. Гледа някак непълно. Нещо не достига за реалността на този поглед. Или.... Гледа в бялата, светла гама. Всичко му харесва, за всичко има обяснение. Добронамерен оптимист. Дори, двете асоциации могат да се допълнят. И, защо Бог да не гледа албиносно? Поздрав на всички!
  • Не е редно да се критикува автор, който има ограничение на коментарите и няма как да води разговори в коментари! „Гледа албиносно“ на мен лично ми харесва много като метафора и не е нужно да обяснявам защо. Но относно критиката: „гледа албиносно“ няма нищо общо с „е албинос“, колкото по-буквално се четат метафорите, толкова по-абсурдни са... Надявам се никой да не ми отговаря, за да не се получават излишни спорове тук. Просто друго читателско мнение и то за любим мой автор. По-долу видях, че и други са харесали метафорите. Няма защо да се спори. Няма лошо да има различни читателски мнения, но да се критикува това, че се използва метафора... която е хубава според доста хора... Специално на Мисана няма за какво да се критикуват стиховете - не на всеки ще се харесат, разбира се, но той няма проблеми с поетизирането на българската реч. Има изграден стил и текстовете му са богати на образи и чувство. Не заслужава такова отношение. И на мен това стихотворение ми е едно от любимите!
  • Възможно ли е Бог да е албинос? Не се бях замислял. С нехарактерно бяла за вида си окраска. (Бяла брада и коса.) Родителите му трябва да имат близка родствена връзка, т.е. да е продукт на кръвосмешение. Неведом е произходът божи.
  • Много нежност и романтика, макар навяващо тъга....почувствах светлината на Венера! Поздравявам те!
  • Еха! Гледа албиносно! Трупа високосност! Младенееее.... Голям си!
  • ,,..Неумолимо трупат високосност
    безбройни мигове белязани с безличие..." И въпреки всичко запазил способността си да обича..Прекрасно е- вълнуващо и нежно !
  • Многопластова поетика на изразите. Вълнуващ стих. Поздравления!
  • Неизчерпаем си на метафори, Младене!... Особено ми хареса повторението на първи и последен стих - една чудесна градация и силно въздействащ финал!
  • За пореден път се убеждавам, че любовните ти стихове са впечатляващи...
  • Бъди все така влюбен под светлината на Венера!
  • аз да кажа, че такъв стих се коментира трудно... изключителна метафора, дълбок смисъл зад думите...
  • "Сънувам ласките от бившето ни вчера - върховната и споделена тръпка." Един прекрасен, непреходен спомен за любовно опиянение! Много нежен и въздействащ стих! Поздравления!
Предложения
: ??:??