28 sept 2019, 20:29  

Под светлината на Венера

  Poesía
2.2K 19 23

Под светлината нощна на Венера

копнея аз за твоята прегръдка.

Сънувам ласките от бившето ни вчера -

върховната и споделена тръпка...

 

Сънувам остров девствен в океана.

Вълни докосващи ни с бели длани.

А после малка и закътана поляна,

където стихнали сме замечтани.

 

Но днес е есен прежълтяваща и блудна.

Напомня тя за вечната раздяла.

Листа прощават се с короните безшумно.

Дървета губят лятната си цялост.

 

Самият бог поглежда албиносно

(безстрастно, със студено безразличие).

Неумолимо трупат високосност

безбройни мигове белязани с безличие...

 

Но втренчен в светлината на Венера,

копнея  пак за твоята прегръдка.

Сънувам ласките от бившето ни вчера -

върховната и споделена тръпка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасни метафори! Силна образност и дълбочина! Адмирации!
  • Съпреживях тъгата, красотата, топлината, любовта и надеждата на този стих. За мен беше удоволствие да прочета!
    Вълшебна вечер!
  • Мисана! Силата на твоето мерено слово е, че предизвиква размисли и различни гледни точки, и разпалва човешката мисъл към разсъждения. Който умее да борави правилно с метафорите и различните изразни средства, няма как да не постигне това, което желае да изпрати като послание към четящата аудитория.
    За мен най- силен е 4 куплет, който предизвиква различни тълкувания. И колкото са хората, толкова са и разсъжденията.
    Бог е велик! Но понякога и той се „гневи” на миговете белязани с безличие, които пораждат и Неговото албиносна реакция.
    За мен безличието е състояние на „етиолираност".
    Благодаря ти, Мисана, че ме накара да разсъждавам !
  • Няма да се впускам в подробности,правейки анализ на поетичните ти умения, Младене, всеки автор си има свой собствен стил на писане и това го прави уникален. Когато нещо ме подразни, вместо да излея емоционалната си негативност, предпочитам да подмина, така запазвам не само своят вътрешен мир, но и на останалите, но на драго сърце аплодирам всеки, който смятам, че го заслужава. Аплодисменти!
  • Уважаеми колеги!
    "Поезия - дело тонкое". Едни могат да я пишат. Други не. Едни я усещат. Други не. Намирам това за прелестно положение на нещата, а най-вече за самата поезия. Благодаря на всички взели отношение към текста ми - положително или отрицателно. Човек може винаги да научи нещо полезно и от едните, както и от другите. Благодаря ти, Йоана за хубавите слова казани за моето творчество. Дано ги заслужавам. И аз искам да кажа хубави думи за г-жа Йотова. Тя е наистина отличен фотограф. Признавам й го. Що се касае до метафората "Самият бог поглежда албиносно", изненадам съм, че е предизвикала такава трудност у някои. Част от есента е в предверието на зимата, а зимата /както и есента/ е пратена от бог. Следователно той поглежда албиносно, защото зимата се олицетворява от белия цвят. Оттук не следва, че бог е албинос. Както не следва, че ако нещо е зелено то е пролетна гора. Желая на всички ви здраве и успехи. Вие ги заслужавате!

    С уважение: Младен Мисана

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...