От мърво вдъхновение се раждаш
в магията разложена на некромант.
Душата на читателя изяждаш
със празнота и липса на талант.
От бурени са думите ти и отрова
по-лепкава от разтопена лой.
Ти шепоти си в ехото на гроба
на духовете ненамерили покой.
В посланията ти е смисълът химера
и отражение във стъклено око,
Прочетох те преди хилядолетия, или пък вчера,
и още питам се... защо?...