19 апр. 2011 г., 20:03

Под съмнение

610 1 1

Не ми вярваш, когато ти казвам,
че ревнувам те ти да си с друг.
Не ми вярваш, но аз те желая
и искам сега да си тук.

Не им вярвай, когато ти казват,
че в очите ти няма искра.
Не им вярваш, сама се наказваш,
загубила пътя на любовта.

Не ти вярвам, че вече ме мразиш.
Обичта ми не ще позволи.
Не ми вярваш, но аз ще те пазя,
докато смъртта ни раздели.

Не ми вярваш, но ще си щастлива,
ще се смееш, обичаш докрай.
Повярвай ми, ти си красива
и всеки момент с тебе е рай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дуров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е хубаво .... браво

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...