19.04.2011 г., 20:03

Под съмнение

612 1 1

Не ми вярваш, когато ти казвам,
че ревнувам те ти да си с друг.
Не ми вярваш, но аз те желая
и искам сега да си тук.

Не им вярвай, когато ти казват,
че в очите ти няма искра.
Не им вярваш, сама се наказваш,
загубила пътя на любовта.

Не ти вярвам, че вече ме мразиш.
Обичта ми не ще позволи.
Не ми вярваш, но аз ще те пазя,
докато смъртта ни раздели.

Не ми вярваш, но ще си щастлива,
ще се смееш, обичаш докрай.
Повярвай ми, ти си красива
и всеки момент с тебе е рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е хубаво .... браво

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....