19.04.2011 г., 20:03

Под съмнение

609 1 1

Не ми вярваш, когато ти казвам,
че ревнувам те ти да си с друг.
Не ми вярваш, но аз те желая
и искам сега да си тук.

Не им вярвай, когато ти казват,
че в очите ти няма искра.
Не им вярваш, сама се наказваш,
загубила пътя на любовта.

Не ти вярвам, че вече ме мразиш.
Обичта ми не ще позволи.
Не ми вярваш, но аз ще те пазя,
докато смъртта ни раздели.

Не ми вярваш, но ще си щастлива,
ще се смееш, обичаш докрай.
Повярвай ми, ти си красива
и всеки момент с тебе е рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е хубаво .... браво

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....