Четири хиляди улици под звездите...
Всяка една е различна.
Всяка една е нова.
Стаи под покривите,
под завивките,
под всичко,
под времето.
Разхождам се под уличната светлина,
под тъмната нощ...
Не ме притискай...
Не ме спирай...
Дори не опитвай...
... от тази улица до следващата...
от тази улица до най-блестящата...
Къде е твоя живот?
Твоята улица
е като никоя друга.
Различна улица
под различни звезди,
под различни покриви,
под различно небе...

Четири хиляди улици под звездите...
Всяка къща е различна.
Всеки прозорец е нов.
Всеки с различна гледка.
Пердетата са дръпнати,
светлината пусната.
Всеки прозорец шепти...
Всеки прозорец не спи...
Разхождам се,
чакам,
оглеждам се
за твоя прозорец...
Твоя прозорец
е като никой друг прозорец,
светлината му е най-ярка...
Твоя прозорец е там горе.
Твоята музика свири...
Ти си там под сянката на твоя прозорец
под твоя покрив,
под твоето небе...

Четири хиляди улици под звездите...
Всяка една е изгубена,
водеща към нищото...
Още улици
водещи обратно към тази
и към онази...
А аз съм тук... на тази,
няма път по който да продължа,
няма път по който да се върна,
няма път по който да ме откриеш на тази изгубена улица,
намираща се
на две пресечки от твоята улица,
от твоя прозорец,
от твоята къща,
от твоя покрив,
под твоите звезди,
под твоето небе...