30 июл. 2010 г., 09:41
Подай ми нещо от сърцето си.
Не е нужно да е дума.
Може поглед, но да свети...
А може и да бъде друго.
Подай ми нещо истинско като дъгата,
която виждам толкоз рядко
след топъл дъжд, през дървесата,
но я помня цяло лято.
Подай ми нещо тънко като струна,
разтреперена от пулс в сърцето,
за да повярвам, че си струва...
За да усетя, че си ме усетил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация