9 дек. 2016 г., 18:19
В бяла стая спи тишината,
спят и спомените в прах.
А вънка броди тъмнината
ухаеща на смола и страх...
Докосвам аз огледалото,
а то по мен се разпада.
И пари толкова бялото,
сякаш че съм на клада.
Търся вятъра, да ме погали,
да издуха с нежност тъгата.
Единствено той ще ме пожали
с нежността си и с росата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Сириус, който ме вдъхнови с един негов стих, а това е един мой коментар към него. Благодаря ти Сириус!!!