В бяла стая спи тишината,
спят и спомените в прах.
А вънка броди тъмнината
ухаеща на смола и страх...
Докосвам аз огледалото,
а то по мен се разпада.
И пари толкова бялото,
сякаш че съм на клада.
Търся вятъра, да ме погали,
да издуха с нежност тъгата.
Единствено той ще ме пожали
с нежността си и с росата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Сириус, който ме вдъхнови с един негов стих, а това е един мой коментар към него. Благодаря ти Сириус!!!