Звездичката (Ивелина каменова)
140 1033
9.12.2016 г., 18:19 ч.

Подай ми ръка, за да изляза от стаята! 

  Поезия » Друга
303 1 5

В бяла стая спи тишината,

спят и спомените в прах.

А вънка броди тъмнината

ухаеща на смола и страх...

 

Докосвам аз огледалото,

а то по мен се разпада.

И пари толкова бялото,

сякаш че съм на клада.

 

Търся вятъра, да ме погали,

да издуха с нежност тъгата.

Единствено той ще ме пожали

с нежността си и с росата.

 

Дъхът е убийство красиво

на самотата зад тази врата.

Сладко, тръпчиво, горчиво –

ще пулсира отново кръвта.

 

Какво значи някакъв часовник –

ръждата е влюбена в него!

Времето е вътре затворник...

времето тихо прокле го.

 

Животът е тук, животът е сега –

не е в стаята или зад стените.

Просто влез и подай ми ръка,

да грабнем от небето звездите!

 

© Ивелина каменова Всички права запазени

Сириус, който ме вдъхнови с един негов стих, а това е един мой коментар към него. Благодаря ти Сириус!!!

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??