Подай ръка
Подай ръка, защото идва пролет,
аз искам да усетя твойта плът.
Готов съм до безумие да моля,
но с теб да споделя жадуван път.
Подай ръка, очите ти сияят
в усмивка, сред игривите лъчи
на Слънцето, което страстно вае
предпролетно изкуство със искри.
Подай ръка, аз вдишвам тишината,
отпивам с глътки допира ти мек,
отпращам, тъй далече самотата...
Ти лудост си, превърната във лек!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
