8 авг. 2010 г., 19:19

Подай ръка

691 0 2

Подай ръка,

не ме оставяй,

не гледай ме тъй с укор

и със зло.

Не виждаш ли, че пак съм я загазил,

и никак не отива на добро...

 

Ръка подай... не ме забравяй.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Балабанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • “Подай ръка,
    не ме оставяй“-Във всеки от нас живее едно малко дете,имащо нужда от подкрепа...

    “не гледай ме тъй с укор“–Колко е лесно да критикуваме другите...а дали си даваме сметка ние какви сме...


    “Не виждаш ли, че пак съм я загазил,
    и никак не отива на добро...“-Няма страшно, не се бой...Загазвали сме...и пак ще загазваме...Но ако имаме братско рамо до себе си,на което да се опрем,спасение винаги ще има...Ако!

    “Ръка подай... не ме забравяй.“-Не забравяй,че тежкото детство,безотговорните и бездушни родители са ти дадени, за да се научиш какъв да не бъдеш!

    Изгони болката и огорчението от душата си!
    Прости и бъди щастлив...
  • Добре дошъл!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...