Подай ръка... Да бъдем Светлина

27 июн. 2017 г., 20:21

Поэзия » Строгие формы

1095 1 2

Когато алчността не се насища,

отваря с трясък портите на ада.

Тълпа от демони безспир приижда,

захапвайки душите без пощада.

Отвсякъде безумие зазижда

съдбите ни и разумът в блокада

безсилен е. Светът нима не вижда

как факелът на свободата пада.

И огънят свещен се разпилява

на хиляди парченца, но все пак

неугасим и в теб, и в мен остава,

и вяра ни е в непрогледен мрак.

Сред слепота невежа и злина,

подай ръка... Да бъдем Светлина.