Подай ръка... Да бъдем Светлина
Когато алчността не се насища,
отваря с трясък портите на ада.
Тълпа от демони безспир приижда,
захапвайки душите без пощада.
Отвсякъде безумие зазижда
съдбите ни и разумът в блокада
безсилен е. Светът нима не вижда
как факелът на свободата пада.
И огънят свещен се разпилява
на хиляди парченца, но все пак
неугасим и в теб, и в мен остава,
и вяра ни е в непрогледен мрак.
Сред слепота невежа и злина,
подай ръка... Да бъдем Светлина.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
