17 апр. 2021 г., 06:40

Подарих си ден

435 0 0

 

 

Кратък е денят! Все не достига…

Не е като да съм на двадесет и пет…

Но днес  ще подаря сама на себе си

един-единствен ден! Да сложа ред!

 

Да измия тъгата, заедно с чиниите.

Да подредя шкафа и приоритетите.                                        

Да изтрия  в огледалото годините

и грижите си да сваля от плещите.

 

Кратък е денят! Все не достига

в торбичка да сбера проблемите.

Здраво да ги завържа на възел.

Бял ден да не видят, проклетите!

 

Кратък е! И някак в безнадеждност.

А мъничко му трябва, за да е вълшебен.

Не стига обич! И крещим за нежност.

Без обич на кого ли си потребен?

 

Ето, до лакти запретвам ръкави.   

Хляб омесвам, надеждата да храня.

Да я посея с препълнени длани.

Да покълне там, където я няма.

 

Подарих си ден. Сама на себе си.

От утре започвам на чисто…

 

 

Даниела Виткова

16 април 2021 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...