Apr 17, 2021, 6:40 AM

Подарих си ден

  Poetry
438 0 0

 

 

Кратък е денят! Все не достига…

Не е като да съм на двадесет и пет…

Но днес  ще подаря сама на себе си

един-единствен ден! Да сложа ред!

 

Да измия тъгата, заедно с чиниите.

Да подредя шкафа и приоритетите.                                        

Да изтрия  в огледалото годините

и грижите си да сваля от плещите.

 

Кратък е денят! Все не достига

в торбичка да сбера проблемите.

Здраво да ги завържа на възел.

Бял ден да не видят, проклетите!

 

Кратък е! И някак в безнадеждност.

А мъничко му трябва, за да е вълшебен.

Не стига обич! И крещим за нежност.

Без обич на кого ли си потребен?

 

Ето, до лакти запретвам ръкави.   

Хляб омесвам, надеждата да храня.

Да я посея с препълнени длани.

Да покълне там, където я няма.

 

Подарих си ден. Сама на себе си.

От утре започвам на чисто…

 

 

Даниела Виткова

16 април 2021 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...