Подарих си ден
Кратък е денят! Все не достига…
Не е като да съм на двадесет и пет…
Но днес ще подаря сама на себе си
един-единствен ден! Да сложа ред!
Да измия тъгата, заедно с чиниите.
Да подредя шкафа и приоритетите.
Да изтрия в огледалото годините
и грижите си да сваля от плещите.
Кратък е денят! Все не достига
в торбичка да сбера проблемите.
Здраво да ги завържа на възел.
Бял ден да не видят, проклетите!
Кратък е! И някак в безнадеждност.
А мъничко му трябва, за да е вълшебен.
Не стига обич! И крещим за нежност.
Без обич на кого ли си потребен?
Ето, до лакти запретвам ръкави.
Хляб омесвам, надеждата да храня.
Да я посея с препълнени длани.
Да покълне там, където я няма.
Подарих си ден. Сама на себе си.
От утре започвам на чисто…
Даниела Виткова
16 април 2021 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
