19 янв. 2008 г., 14:05

Подарък - 1

725 0 4
 

ПОДАРЪК - 1

 

Онемели от завист -

                 оглушахте от злоба!

Вашето его към всеки насочвате.

Ако срещнете някой

                   успял във живота,

като кърлеж в него се вкопчвате.

 

Оглушахте и глухи се лутате!

Щедро слава за мъртви раздавате.

На живите гръб ли обръщате?

На безценица все се продавате...

 

Ваште глави и златната ябълка

като брат и сестра си приличат.

Вътре гнили! Вън с чужда одежда

"Вашите" хора само привличат.

 

Но поспрете, не бързайте толкова!

В крайна сметка

            ще станете купчина пръст.

Обществото заслужен подарък ви даде -

две летви, сковани на кръст!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жалко, че това е като приказка за стълбата...

    Трябваше да го посветиш на всеки, който ще каже: Това не се отнася до мен.
  • Без коментар!
  • така си е...тъжно...
    с обич, Иван.
  • Благодаря за това стихотворение! Разядено е обществото. Много може да се говори, но малко трудно се пише.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...