19.01.2008 г., 14:05 ч.

Подарък - 1 

  Поезия » Друга
548 0 4
 

ПОДАРЪК - 1

 

Онемели от завист -

                 оглушахте от злоба!

Вашето его към всеки насочвате.

Ако срещнете някой

                   успял във живота,

като кърлеж в него се вкопчвате.

 

Оглушахте и глухи се лутате!

Щедро слава за мъртви раздавате.

На живите гръб ли обръщате?

На безценица все се продавате...

 

Ваште глави и златната ябълка

като брат и сестра си приличат.

Вътре гнили! Вън с чужда одежда

"Вашите" хора само привличат.

 

Но поспрете, не бързайте толкова!

В крайна сметка

            ще станете купчина пръст.

Обществото заслужен подарък ви даде -

две летви, сковани на кръст!

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Жалко, че това е като приказка за стълбата...

    Трябваше да го посветиш на всеки, който ще каже: Това не се отнася до мен.
  • Без коментар!
  • така си е...тъжно...
    с обич, Иван.
  • Благодаря за това стихотворение! Разядено е обществото. Много може да се говори, но малко трудно се пише.
Предложения
: ??:??