Jan 19, 2008, 2:05 PM

Подарък - 1

  Poetry » Other
720 0 4
 

ПОДАРЪК - 1

 

Онемели от завист -

                 оглушахте от злоба!

Вашето его към всеки насочвате.

Ако срещнете някой

                   успял във живота,

като кърлеж в него се вкопчвате.

 

Оглушахте и глухи се лутате!

Щедро слава за мъртви раздавате.

На живите гръб ли обръщате?

На безценица все се продавате...

 

Ваште глави и златната ябълка

като брат и сестра си приличат.

Вътре гнили! Вън с чужда одежда

"Вашите" хора само привличат.

 

Но поспрете, не бързайте толкова!

В крайна сметка

            ще станете купчина пръст.

Обществото заслужен подарък ви даде -

две летви, сковани на кръст!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жалко, че това е като приказка за стълбата...

    Трябваше да го посветиш на всеки, който ще каже: Това не се отнася до мен.
  • Без коментар!
  • така си е...тъжно...
    с обич, Иван.
  • Благодаря за това стихотворение! Разядено е обществото. Много може да се говори, но малко трудно се пише.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...