Букет от чувства бих ти подарил...,
но вече всичко свое аз ти дадох!
Със свойта бедност съм те разгневил
и днес безпомощен-нелепо страдам!
Но свойта участ с друга аз смених.
Сега съм като мрамор-твърд и бледен!
И само неподкупният ми стих
със моите очи към теб ще гледа!
Щастлива-с прелестни ласкатели,
опиваща се от мечтана слава...
Не ме кори с погубващо презрение!
Бъди свободна като вятъра!
А аз не съм богат и днес ти давам
едничкото си свято вдъхновение!
© Владимир Филипов Все права защищены