29 нояб. 2006 г., 19:33

Подарък

851 0 5

Букет от чувства бих ти подарил...,
но вече всичко свое аз ти дадох!
Със свойта бедност съм те разгневил
и днес безпомощен-нелепо страдам!

Но свойта участ с друга аз смених.
Сега съм като мрамор-твърд и бледен!
И само неподкупният ми стих
със моите очи към теб ще гледа!

Щастлива-с прелестни ласкатели,
опиваща се от мечтана слава...
Не ме кори с погубващо презрение!

Бъди свободна като вятъра!
А аз не съм богат и днес ти давам
едничкото си свято вдъхновение!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...