29.11.2006 г., 19:33

Подарък

845 0 5

Букет от чувства бих ти подарил...,
но вече всичко свое аз ти дадох!
Със свойта бедност съм те разгневил
и днес безпомощен-нелепо страдам!

Но свойта участ с друга аз смених.
Сега съм като мрамор-твърд и бледен!
И само неподкупният ми стих
със моите очи към теб ще гледа!

Щастлива-с прелестни ласкатели,
опиваща се от мечтана слава...
Не ме кори с погубващо презрение!

Бъди свободна като вятъра!
А аз не съм богат и днес ти давам
едничкото си свято вдъхновение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...