10 апр. 2009 г., 13:06

Подарък

1K 0 0

                                               Подарък

 

Подаръкът - нещо много ценно и вълшебно,

храна за душата, радост за очите,

удовлетворение на егото.

 

Кой е по-ценен подарък -

този, който другите ти даряват,

или това, което ти сам си подариш.

 

Идва празник, годишнина, рожден ден,

но никой не се сеща за теб.

 

Защо ли е така - бил си лош,

несправедлив и егоист,

отблъснал си всички.

 

И тогава какво?

 

Тръгваш да търсиш

най-ценния за тебе подарък -

удовлетворение за егото и душата.

 

Парите са в джоба 

и сега накъде...?

 

В магазините - не.

В кръчмата - не.

При стара любов - може би.

На рулетката...

 

О, това е чудесно.

Моментна забрава,

ти си в безкрая.

По-силно от опиум, пък и не боли,

на здравето не вреди.

Само на джоба - но това си ти.

Заслужено щастие,

минутка покой,

от водовъртежи безброй.

 

Щастието свърши.

Тръгваш удовлетворен,

събрал сили за идния ден.

За празнотота и скуката,

задачи безброй.

 

Отиваш при тях, неразбраните,

и се чувстваш герой.

 

Главата високо, та и ти си човек.        

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....