Подавам ти длан
Заспива вятъра на птиците в гнездата,
по олющения покрив се стича тишина,
в нея се разтварям, както сутрин росата,
в слънчевите мрежи от небесни весла.
Тази вечер си лягам със светла мечта
и тя ме обгръща, покорява изцяло,
но в своя прикрит капан до сутринта,
навярно пак ще лекувам рана...
Събрала дъхът от целувка гореща
и прокапали в шепи ароматни сълзи,
ще измия душата си гневна и грешна,
преди вечността да я претопи...
На нашия бряг ти ме чакай, ще дойда,
с ефирна нежност с бриз мечтан,
дарих те с всякаква обич възможна
спокойна, смирена- подавам ти длан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
