M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
15.08.2014 г., 16:20 ч.

Подавам ти длан 

  Поезия
562 0 8

Заспива вятъра на птиците в гнездата,

по олющения покрив се стича тишина,

в нея се разтварям, както сутрин росата,

в слънчевите мрежи от небесни весла.

 

Тази вечер си лягам със светла мечта

и тя ме обгръща, покорява  изцяло,

но в своя прикрит капан до сутринта,

навярно пак ще лекувам рана...

 

Събрала дъхът от целувка  гореща

и прокапали в шепи ароматни сълзи,

ще измия душата си гневна и грешна,

преди вечността да я претопи...

 

На нашия бряг ти ме чакай, ще дойда,

с ефирна нежност с бриз мечтан,

дарих те с всякаква обич възможна

спокойна, смирена- подавам ти длан.

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "..... Ела приятел и лапата дай, а аз ще ти дам ръка."
  • Мечта за всеки мъж!През цялото време когато го четях живееше в мене!Този стих в омая облян!!!ПОЗДРАВИ!!!
  • Хареса ми!Подавам ти длан .
  • ДА ИМАШЕ ПОВЕЧЕ ПОДАДЕНИ ДЛАНИ...
    поздравления за стиха!
  • Много искрено!
  • Много хубав финал, Миночка!
  • "Заспива вятъра на птиците в гнездата,

    по олющения покрив се стича тишина,

    в нея се разтварям, както сутрин росата,

    в слънчевите мрежи от небесни весла."
    --------------------------------------------------------
    Много образен стих, докосващи сърцето, оригинални и красиви метафори!
    Прекрасен стих, посветен на вълшебната сила на любовта!
    Много ми хареса! Поздрави и за смелата лирическа, и за
    прекрасната поетеса!
  • Права си, много гняв има в нас и всеки минава през своя катарзис
Предложения
: ??:??