Подавам ти длан
Заспива вятъра на птиците в гнездата,
по олющения покрив се стича тишина,
в нея се разтварям, както сутрин росата,
в слънчевите мрежи от небесни весла.
Тази вечер си лягам със светла мечта
и тя ме обгръща, покорява изцяло,
но в своя прикрит капан до сутринта,
навярно пак ще лекувам рана...
Събрала дъхът от целувка гореща
и прокапали в шепи ароматни сълзи,
ще измия душата си гневна и грешна,
преди вечността да я претопи...
На нашия бряг ти ме чакай, ще дойда,
с ефирна нежност с бриз мечтан,
дарих те с всякаква обич възможна
спокойна, смирена- подавам ти длан.
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"..... Ела приятел и лапата дай, а аз ще ти дам ръка."
-
Мечта за всеки мъж!През цялото време когато го четях живееше в мене!Този стих в омая облян!!!ПОЗДРАВИ!!!
-
Хареса ми!Подавам ти длан .
-
ДА ИМАШЕ ПОВЕЧЕ ПОДАДЕНИ ДЛАНИ...
поздравления за стиха! -
Много искрено!
-
Много хубав финал, Миночка!
-
"Заспива вятъра на птиците в гнездата,
по олющения покрив се стича тишина,
в нея се разтварям, както сутрин росата,
в слънчевите мрежи от небесни весла."
--------------------------------------------------------
Много образен стих, докосващи сърцето, оригинални и красиви метафори!
Прекрасен стих, посветен на вълшебната сила на любовта!
Много ми хареса! Поздрави и за смелата лирическа, и за
прекрасната поетеса! -
Права си, много гняв има в нас и всеки минава през своя катарзис
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
