ПОДАВАМ ТИ РЪКА
Завърни се като пролет, която дълго
съм чакала,
със нежния прилив на морски вълни.
Завърни се с аромата на свежест, на
идващо лято,
на песен, която все още в ушите ехти.
Завърни се! Не тръгвай сам по пътя
си стръмен.
Аз ще съм слънце, стоплило в миг твойта
тъга.
Надежда ще бъда, ще те водя във тъмното.
Не тръгвай, приятелю скъпи! На теб подавам
ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
