Завърни се като пролет, която дълго
съм чакала,
със нежния прилив на морски вълни.
Завърни се с аромата на свежест, на
идващо лято,
на песен, която все още в ушите ехти.
Завърни се! Не тръгвай сам по пътя
си стръмен.
Аз ще съм слънце, стоплило в миг твойта
тъга.
Надежда ще бъда, ще те водя във тъмното.
Не тръгвай, приятелю скъпи! На теб подавам
ръка.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
