6 мая 2008 г., 22:01

Подготвени за полет

1K 0 32
Пак вали.
Градът се е разплакал.
Сълзи мият
прашните стъкла.
Сбират се в улуците
във вади
и поливат тъжните цветя.

Мрачно е.
Намръщени са къщите.
Покривите даже
не блестят.
Хората,
прикрити зад чадърите,
гневни и прегърбени
вървят.

Това бе вчера...
днес е пролет!
Слънцето е празнично
над нас.
Със криле, подготвени
за полет,
нека се усмихнеме,
без страх.

Нека да изтриеме
сълзите.
Погледите заблестят
в захлас.
Да пробудим любовта
в душите...
и политнем,
без натрупания гняв!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да пробудим любовта
    в душите...
    и политнем,
    без натрупания гняв!

    Светла душа си, Таничка! Прекрасен стих!
    Прегръдки!!!
  • Прекрасна си
  • Метафорично и много образно си предала усещането си за красивото и светлото, което ни кара да забравим тъжния довчерашен дъжд...
    Прекрасна си! Поздравления, мила Таня!
  • с обич към теб Таничка!
    рашкашно е!
  • Усмихна ме Благодаря ти, мила Таня за прелестния и оптимистичен стих, който сподели с нас!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...