May 6, 2008, 10:01 PM

Подготвени за полет

1K 0 32
Пак вали.
Градът се е разплакал.
Сълзи мият
прашните стъкла.
Сбират се в улуците
във вади
и поливат тъжните цветя.

Мрачно е.
Намръщени са къщите.
Покривите даже
не блестят.
Хората,
прикрити зад чадърите,
гневни и прегърбени
вървят.

Това бе вчера...
днес е пролет!
Слънцето е празнично
над нас.
Със криле, подготвени
за полет,
нека се усмихнеме,
без страх.

Нека да изтриеме
сълзите.
Погледите заблестят
в захлас.
Да пробудим любовта
в душите...
и политнем,
без натрупания гняв!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да пробудим любовта
    в душите...
    и политнем,
    без натрупания гняв!

    Светла душа си, Таничка! Прекрасен стих!
    Прегръдки!!!
  • Прекрасна си
  • Метафорично и много образно си предала усещането си за красивото и светлото, което ни кара да забравим тъжния довчерашен дъжд...
    Прекрасна си! Поздравления, мила Таня!
  • с обич към теб Таничка!
    рашкашно е!
  • Усмихна ме Благодаря ти, мила Таня за прелестния и оптимистичен стих, който сподели с нас!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...