14 авг. 2019 г., 16:01

Подир невидимия мъж 

  Поэзия » Любовная
1502 9 12
Дъждът дойде без теб и изваля,
денят и той така ще си отиде.
Полека ще забравя, че боля.
Ще ставаш постепенно по-невидим.
Тънеят сенките на есента,
с които бавно пътят се обръща.
Когато твоя бях и проумях
най-истинската моя светла същност.
Додето рукне мека резеда
от пръстите на черните тополи,
ще минат много месеци тъга
и сънища, в които да се моля. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??