yotovava (Валентина Йотова)
2505 20922
14.08.2019 г., 16:01 ч.

Подир невидимия мъж 

  Поезия » Любовна
1068 9 12

ПОДИР НЕВИДИМИЯ МЪЖ

 

Дъждът дойде без теб и изваля, 

денят и той така ще си отиде. 
Полека ще забравя, че боля. 
Ще ставаш постепенно по-невидим. 

 

Тънеят сенките на есента,

с които бавно пътят се обръща.     

Когато твоя бях и проумях

най-истинската моя светла същност.

 

Додето рукне мека резеда

от пръстите на черните тополи,

ще минат много месеци тъга

и сънища, в които да се моля.

 

По-тихичък от безсловесен филм

е здрачът – сякаш падаща коприна.

И ни покрива, докато заспим.

Не винаги харесвам да е синьо.

 

Раздялата не ми е по вкуса.

А ето, че нощта над нас се спуска.    

Едва ли пак ще вярвам в чудеса.

Защото – да обичаш, е изкуство.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??