31 мар. 2008 г., 14:23

Подкожно

838 0 1
Неловко е, нали?
Мразя тази част!
Бутилката с капачка
се опитвам да разливам,
а получавам страст
на мястото,
където отегчение
царува с паралелна сила.
Нелепо е, нали?
Но няма да се извинявам
за размитото си отражение
в спиртна локва.
Стъпила си вътре, най-нехайно,
с букет в ръката -
увяхваща надежда.
Невъзможно е. Дали?
Пръските ми кални
с отрицание да се измият.
Капката живак да събереш
в непохватни мисли,
без на неприлично малки
късчета да го разлееш,
из лабиринт
на несклоняема обреченост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...