Подкожно
Мразя тази част!
Бутилката с капачка
се опитвам да разливам,
а получавам страст
на мястото,
където отегчение
царува с паралелна сила.
Нелепо е, нали?
Но няма да се извинявам
за размитото си отражение
в спиртна локва.
Стъпила си вътре, най-нехайно,
с букет в ръката -
увяхваща надежда.
Невъзможно е. Дали?
Пръските ми кални
с отрицание да се измият.
Капката живак да събереш
в непохватни мисли,
без на неприлично малки
късчета да го разлееш,
из лабиринт
на несклоняема обреченост.
© Стоян Иванов All rights reserved.