Mar 31, 2008, 2:23 PM

Подкожно

  Poetry » Love
834 0 1
Неловко е, нали?
Мразя тази част!
Бутилката с капачка
се опитвам да разливам,
а получавам страст
на мястото,
където отегчение
царува с паралелна сила.
Нелепо е, нали?
Но няма да се извинявам
за размитото си отражение
в спиртна локва.
Стъпила си вътре, най-нехайно,
с букет в ръката -
увяхваща надежда.
Невъзможно е. Дали?
Пръските ми кални
с отрицание да се измият.
Капката живак да събереш
в непохватни мисли,
без на неприлично малки
късчета да го разлееш,
из лабиринт
на несклоняема обреченост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...