Mar 31, 2008, 2:23 PM

Подкожно

  Poetry » Love
836 0 1
Неловко е, нали?
Мразя тази част!
Бутилката с капачка
се опитвам да разливам,
а получавам страст
на мястото,
където отегчение
царува с паралелна сила.
Нелепо е, нали?
Но няма да се извинявам
за размитото си отражение
в спиртна локва.
Стъпила си вътре, най-нехайно,
с букет в ръката -
увяхваща надежда.
Невъзможно е. Дали?
Пръските ми кални
с отрицание да се измият.
Капката живак да събереш
в непохватни мисли,
без на неприлично малки
късчета да го разлееш,
из лабиринт
на несклоняема обреченост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...