31.03.2008 г., 14:23

Подкожно

833 0 1
Неловко е, нали?
Мразя тази част!
Бутилката с капачка
се опитвам да разливам,
а получавам страст
на мястото,
където отегчение
царува с паралелна сила.
Нелепо е, нали?
Но няма да се извинявам
за размитото си отражение
в спиртна локва.
Стъпила си вътре, най-нехайно,
с букет в ръката -
увяхваща надежда.
Невъзможно е. Дали?
Пръските ми кални
с отрицание да се измият.
Капката живак да събереш
в непохватни мисли,
без на неприлично малки
късчета да го разлееш,
из лабиринт
на несклоняема обреченост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...