12 мар. 2017 г., 13:17

Подкрепа

1.5K 8 13

Не унивай и не се предавай

пред провокациите на съдбата! 

Пред трудност, на колене – не заставай 

и не търси у другите  вината! 

 

Обяснение понякога няма – 

защо на нас ни се случва...

Защо изпадаме в беда голяма 

и на Неволята стрелата ни улучва?! 

 

За щастието свое се борѝ! 

Животът смелите обича – 

и битка да изгубиш ти дори, 

от вярата – не се отричай! 

 

След зимата настъпва пролет, 

със всичките ѝ красоти,

ще се срещнем пак във полет – 

преследвайки своите мечти! 

 

Ще видиш – живецът ще се върне, 

всичко лошо ще забравиш... 

и паметта приятелите щом прехвърли, 

само истинските – ще оставиш! 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Pepi Petrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нали знаеш, че съм и съм непоправим оптимист! Благодаря за милите думи, Иржи!
  • О,Пепи,ако беше Водолей,щях да знам защо си такава оптимистка!Човек трябва да си носи стиха ти в джоба като молитва ,която му вдъхва сила,надежда и.....удоволствие,че ще дойде пролет,когато ще се върне живецът и всичко лошо ще се забрави!!
  • Ех, приятелко, благодаря за подкрепата!
  • Радвам се, че ти е допаднало, Руми! Благодаря ти! Вдъхновяващ ден ти желая!
  • Много оптимистично стихотворение, Пепи! Нареждам се и аз на опашката за поздрав и подкрепа!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...