Mar 12, 2017, 1:17 PM

Подкрепа

  Poetry
1.5K 8 13

Не унивай и не се предавай

пред провокациите на съдбата! 

Пред трудност, на колене – не заставай 

и не търси у другите  вината! 

 

Обяснение понякога няма – 

защо на нас ни се случва...

Защо изпадаме в беда голяма 

и на Неволята стрелата ни улучва?! 

 

За щастието свое се борѝ! 

Животът смелите обича – 

и битка да изгубиш ти дори, 

от вярата – не се отричай! 

 

След зимата настъпва пролет, 

със всичките ѝ красоти,

ще се срещнем пак във полет – 

преследвайки своите мечти! 

 

Ще видиш – живецът ще се върне, 

всичко лошо ще забравиш... 

и паметта приятелите щом прехвърли, 

само истинските – ще оставиш! 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нали знаеш, че съм и съм непоправим оптимист! Благодаря за милите думи, Иржи!
  • О,Пепи,ако беше Водолей,щях да знам защо си такава оптимистка!Човек трябва да си носи стиха ти в джоба като молитва ,която му вдъхва сила,надежда и.....удоволствие,че ще дойде пролет,когато ще се върне живецът и всичко лошо ще се забрави!!
  • Ех, приятелко, благодаря за подкрепата!
  • Радвам се, че ти е допаднало, Руми! Благодаря ти! Вдъхновяващ ден ти желая!
  • Много оптимистично стихотворение, Пепи! Нареждам се и аз на опашката за поздрав и подкрепа!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...