Подминах те
Подминах те, а беше спрял до мен.
Не те познах,
или уплаших се от любовта.
Побягнах с надеждата,
че няма да ме стигнеш
и пак ще мога тихо сам-сама да плача.
Уплаших се от близостта ти,
а бях те чакала години.
Не знам какво направи с мен,
каква магия сътвори,
та спря сърцето ми да бие,
когато ти до мен се приближи.
Погледнах те и се уплаших,
че може би е само сън
и всичко в миг на пух и прах ще се разбие
и аз отново ще стоя сама,
ще гледам тихо към звездите,
ще моля да ми пратят любовта...
Не те познах,
или уплаших се от любовта.
Побягнах с надеждата,
че няма да ме стигнеш
и пак ще мога тихо сам-сама да плача.
Уплаших се от близостта ти,
а бях те чакала години.
Не знам какво направи с мен,
каква магия сътвори,
та спря сърцето ми да бие,
когато ти до мен се приближи.
Погледнах те и се уплаших,
че може би е само сън
и всичко в миг на пух и прах ще се разбие
и аз отново ще стоя сама,
ще гледам тихо към звездите,
ще моля да ми пратят любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Митова Все права защищены
