Подминах те
Подминах те, а беше спрял до мен.
Не те познах,
или уплаших се от любовта.
Побягнах с надеждата,
че няма да ме стигнеш
и пак ще мога тихо сам-сама да плача.
Уплаших се от близостта ти,
а бях те чакала години.
Не знам какво направи с мен,
каква магия сътвори,
та спря сърцето ми да бие,
когато ти до мен се приближи.
Погледнах те и се уплаших,
че може би е само сън
и всичко в миг на пух и прах ще се разбие
и аз отново ще стоя сама,
ще гледам тихо към звездите,
ще моля да ми пратят любовта...
Не те познах,
или уплаших се от любовта.
Побягнах с надеждата,
че няма да ме стигнеш
и пак ще мога тихо сам-сама да плача.
Уплаших се от близостта ти,
а бях те чакала години.
Не знам какво направи с мен,
каква магия сътвори,
та спря сърцето ми да бие,
когато ти до мен се приближи.
Погледнах те и се уплаших,
че може би е само сън
и всичко в миг на пух и прах ще се разбие
и аз отново ще стоя сама,
ще гледам тихо към звездите,
ще моля да ми пратят любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Митова Всички права запазени
