По стъпките ти, Пролетно момиче,
вървя и дишам аромат и свежест.
И пея ти, защото те Обичам,
подобно славей по петелски перест.
Разсмивам те с поредна щуротия,
или ядосвам те по малко с глупост мъжка -
Тогава сам глава в тигана бия,
а после пак с усмивчица те гушкам.
Добре, че ме търпиш, но ме познаваш,
и знаеш си, поет съм тра-ла-ла.
Щом цункам те, веднага ми прощаваш,
а аз обмислям... следваща беля... ...