На златен поднос с кристална украса,
с брилянти засипан от ангели бели,
слова най-жестоки, без капка гримаса
разкриваха тайни в тъга избледнели.
Отнетата радост заменяха с жал,
изливаха сълзи от кървава орис,
надеждата тънка наградиха с печал
и вечната обич дариха със болест.
Потокът от думи, нещастни и сиви,
опарваше нежно душата премряла,
забравила светлите дни, тъй красиви,
готова за тежката черна раздяла. ...