Подносът на скръбта
На златен поднос с кристална украса,
с брилянти засипан от ангели бели,
слова най-жестоки, без капка гримаса
разкриваха тайни в тъга избледнели.
Отнетата радост заменяха с жал,
изливаха сълзи от кървава орис,
надеждата тънка наградиха с печал
и вечната обич дариха със болест.
Потокът от думи, нещастни и сиви,
опарваше нежно душата премряла,
забравила светлите дни, тъй красиви,
готова за тежката черна раздяла.
Но нещо се случи, сърцето пробуди,
подносът се счупи от тежест огромна,
от него запърхаха две пеперуди
и с нов шанс дариха душата бездомна.
© Нана All rights reserved.
