15 февр. 2014 г., 19:50

Подслон

1.1K 0 1

Има лято в мене огнено,

нищо, че навън е още зима

от сняг надвесени са клоните,

а вятър стъпките замита.

Тих пожар е пламнал в мене,

нищо, че очите са премрежени

и обречен на безвремие -

аз да го гася не смея.

В мен живее зимна приказка,

в нея огън до леда заспива

с избор чак до гроба -

ангел или дявола притворен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "В мен живее зимна приказка,

    в нея огън до леда заспива"


    Добре поне, че пазиш зимна приказка,
    че зимата остава само в снимките.
    Сезоните чертите си извайват
    във гама дето трудно се познава...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...