Feb 15, 2014, 7:50 PM

Подслон 

  Poetry » Phylosophy
691 0 1

Има лято в мене огнено,

нищо, че навън е още зима

от сняг надвесени са клоните,

а вятър стъпките замита.

Тих пожар е пламнал в мене,

нищо, че очите са премрежени

и обречен на безвремие -

аз да го гася не смея.

В мен живее зимна приказка,

в нея огън до леда заспива

с избор чак до гроба -

ангел или дявола притворен.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "В мен живее зимна приказка,

    в нея огън до леда заспива"


    Добре поне, че пазиш зимна приказка,
    че зимата остава само в снимките.
    Сезоните чертите си извайват
    във гама дето трудно се познава...
Random works
: ??:??