Подслон

15.02.2014 г., 19:50 ч.

Поезия » Философска

565 0 1

Има лято в мене огнено,

нищо, че навън е още зима

от сняг надвесени са клоните,

а вятър стъпките замита.

Тих пожар е пламнал в мене,

нищо, че очите са премрежени

и обречен на безвремие -

аз да го гася не смея.

В мен живее зимна приказка,

в нея огън до леда заспива

с избор чак до гроба -

ангел или дявола притворен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.