15.02.2014 г., 19:50

Подслон

1.1K 0 1

Има лято в мене огнено,

нищо, че навън е още зима

от сняг надвесени са клоните,

а вятър стъпките замита.

Тих пожар е пламнал в мене,

нищо, че очите са премрежени

и обречен на безвремие -

аз да го гася не смея.

В мен живее зимна приказка,

в нея огън до леда заспива

с избор чак до гроба -

ангел или дявола притворен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "В мен живее зимна приказка,

    в нея огън до леда заспива"


    Добре поне, че пазиш зимна приказка,
    че зимата остава само в снимките.
    Сезоните чертите си извайват
    във гама дето трудно се познава...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...