Подслон

15 feb 2014, 19:50

Poesía » Filosófica

566 0 1

Има лято в мене огнено,

нищо, че навън е още зима

от сняг надвесени са клоните,

а вятър стъпките замита.

Тих пожар е пламнал в мене,

нищо, че очите са премрежени

и обречен на безвремие -

аз да го гася не смея.

В мен живее зимна приказка,

в нея огън до леда заспива

с избор чак до гроба -

ангел или дявола притворен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.