Подслон

                       
                                              Девойка млада, златокоса,

                                              в душата твоя търси дом,

                                               едничкото, което проси,

                                               е малко обич и подслон.

                                         Ще ù покажеш ли какво е ласка,

                                        с ръката ще я милваш ли в нощта,

                                 ще се превърнеш ли във нейна втора сянка,

                                        за да я пазиш от погнусата в света.

                                           Ще бъдеш ли неин защитник

                                               от всички хули и лъжи,

                                             нейният герой, закрилник,

                                          който всичко може да прости.

                                      И любовта ù безгранична ще получиш,

                                                 ще бъде твоя тя навеки,

                                            словата неуморни ти ще чуваш:

                                               "Обичам те, сега и вовеки"!